Илюзии

Имам нуждата
да съм вътре
в илюзиите
и да ме няма наяве и насън.
Да поискам да спра някак
времето
и да се ударя в бетонна стена.

Защото там някъде
някакси
ще изплуват мъгливи лица
и ще се скрият зад моите спомени
в илюзорно зелена трева.

Сред тревата са паркови помени –
двойка красиви лица
– тебе и мене и същата
същата позната тъга.

Тъгата по летните залези
край безкрайния плаж на Бургас,
звука на прелитащи чайки
сред цяло море от цветя.

Тъгата по есен в облаци
дето се лута по-бурно от нас.
Скръбта по отчаяни гларуси,
които заливат лазурния бряг.

Тъгата по зимните утрини
с дъх на канела и теб
с много сняг и с малко надежда,
но най-вече с поглед горещ.

Тъгата по пролетни изгреви
по върби, по сърца и съдби;
по нежния вятър от север
и жестокия прелет на юг.

По тихата милост отгоре
и по ранните срещи отвъд
отвъд илюзии и размисли
сред поле от зелени листа.

Имам нуждата
да съм вън от
илюзиите
и да ме има наяве и насън.
Да поискам да пусна пак
времето
и да избегна бетонна стена.