Етажи над земята
са понякога вечни:
завързани двамата
в парадокси човечни
се оказваме скришом
между четири стени
и в бездната тихом
се редят спомени
… но само когато
ти си до мене
запъхтян до несвяст
… но само когато
нас едва ни дели
един дъх наслада
от диви следи
… но само когато
в тези тъмни очи
виждам себе си стенеща
без грам да боли
…но само когато
вече час подир час
теб единствено слушам
пропита в захлас
А когато удари
звънецът познат
ще изляза аз бързо
да дочакам обрат:
Моментът, в който
ти си вече далеч
и да си близо до мене
е само копнеж.
Of Eve and Angeline 