Архиви по автор:ofeveandangeline

Пожелай ми пеперуди с тънки сребърни крила: допир нежен и човечен сякаш пръсти през свила. Пожелай ми пеперуди светли, пъстри от искри: две крила, а с толкоз прелест целий свят ще заблести. Пожелай ми пеперуди неми като мъртъв глас: всяка ласка и милувка ще мълчи за тях тогаз. Пожелай ми пеперуди верний като детски плач:Продължете с четенето на „Пожелай ми пеперуди“

Вчера умрях. Не беше нищо уникално или впечатляващо. Всъщност беше доста обикновен момент. Нелеп и неочакван като всичко обичайно. Едвам излязох от банята, не можах да си намеря чехлите, затътрих се към хола, спънах се, ударих се в масивната дъбова секция, дето уж е сложена да пази, и повече не станах. Толкоз. Ирония. Знаете лиПродължете с четенето на „Impresium postmortem“

Нарисувай ми любов с плаващи линии, нехайни оттенъци и бледи контури. Очертай я без граници  по калдъръми  и цветни пътеки по задънени улици; с искрени радости и още по-истински  сладости с много привкус и аромат на море; с отпечатъци, всичките паметни  всичките наши и всички топящи се. Всичките  освен един, в който ти си доПродължете с четенето на „Нарисувай ми любов“

Тази нощ се събуждам на плажа,a край мене е морската шири един дъх на сол и на радостсе пропива в лазурен всемир. Тази нощ ме пробудиха чайките,грачещи мисли по скрити ъгли,гъкнещи звуци красиво-гротескни,звуци, пропити със летни лъжи. Тази нощ се събуждам сред пясъка,мечтано кристален и адски горещ,че дори след хилядата тласъкаостава големия летен палеж. ТазиПродължете с четенето на „Опус номер 9“

Имам нуждатада съм вътрев илюзиитеи да ме няма наяве и насън.Да поискам да спра някаквреметои да се ударя в бетонна стена. Защото там някъденякаксище изплуват мъгливи лицаи ще се скрият зад моите споменив илюзорно зелена трева. Сред тревата са паркови помени –двойка красиви лица– тебе и мене и същатасъщата позната тъга. Тъгата по летните залезикрайПродължете с четенето на „Илюзии“