Блог

Пожелай ми пеперуди

Пожелай ми пеперуди с тънки сребърни крила: допир нежен и човечен сякаш пръсти през свила. Пожелай ми пеперуди светли, пъстри от искри: две крила, а с толкоз прелест целий свят ще заблести. Пожелай ми пеперуди неми като мъртъв глас: всяка ласка и милувка ще мълчи за тях тогаз. Пожелай ми пеперуди верний като детски плач:…

Още

Impresium postmortem

Вчера умрях. Не беше нищо уникално или впечатляващо. Всъщност беше доста обикновен момент. Нелеп и неочакван като всичко обичайно. Едвам излязох от банята, не можах да си намеря чехлите, затътрих се към хола, спънах се, ударих се в масивната дъбова секция, дето уж е сложена да пази, и повече не станах. Толкоз. Ирония. Знаете ли…

Още

Интимно в асансьора

Етажи над земята са понякога вечни: завързани двамата в парадокси човечни се оказваме скришом между четири стени и в бездната тихом се редят спомени … но само когато ти си до мене запъхтян до несвяст … но само когато нас едва ни дели един дъх наслада от диви следи … но само когато в тези…

Още

Нарисувай ми любов

Нарисувай ми любов с плаващи линии, нехайни оттенъци и бледи контури. Очертай я без граници  по калдъръми  и цветни пътеки по задънени улици; с искрени радости и още по-истински  сладости с много привкус и аромат на море; с отпечатъци, всичките паметни  всичките наши и всички топящи се. Всичките  освен един, в който ти си до…

Още

Бургас и морето

Тази нощ се събуждам на плажа,a край мене е морската шири един дъх на сол и на радостсе пропива в лазурен всемир. Тази нощ ме пробуждат пак чайките,грачещи мисли по скрити ъгли,гъкнещи звуци красиво-гротескни,звуци, пропити със летни лъжи. Тази нощ се пробуждам по пясъка,мечтано кристален и адски горещ,та дори след хилядата тласъцие един голям, луд…

Още

Илюзии

Имам нуждатада съм вътрев илюзиитеи да ме няма наяве и насън.Да поискам да спра някаквреметои да се ударя в бетонна стена. Защото там някъденякаксище изплуват мъгливи лицаи ще се скрият зад моите споменив илюзорно зелена трева. Сред тревата са паркови помени –двойка красиви лица– тебе и мене и същатасъщата позната тъга. Тъгата по летните залезикрай…

Още

Да обичаш на инат

– За какво ти е притрябвала? Стара дървена кутия, нищо повече. Безполезна е. Филип стоеше на прага, облегнал се на входната врата и вперил поглед в Катя. Катя, която едно време, някога отдавна, събираше всяка непотребна вещ, попаднала пред погледа ѝ. Сега беше Катя, която изхвърляше абсолютно всичко ненужно. Всички пазени стари дрехи, които хващаха…

Още

Завръщане в несъществувалото

Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко. Блага Димитрова Искам да се върна там, където не бях. Където не бих. Където ще бъда, когато не съм щяла да съм. В дъното на една бездънна улица, до светофара на небитието. Като погледна напред, да виждам само надолу. И да ми се…

Още

Декември съм

Декември съм. И зъзна пред вратата.Две сенки чужди спомени рисуват.След мрака са останали листата,последен снежен валс да изтанцуват. Притихвам. Чувам магистралите,а аз далече пиша своя приказка.По клоните заграчват гарвани.Те вече са приели мойта истина: Декември съм. А вън е още есен.Цветът във всеки ъгъл се шарее.Но лед ще стори път на мойта песен.Лъч в зимен…

Още

Музей на невинността

Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел Орхан Памук Въртеливите движения с кънките винаги оставят бразди от зъбците на остриетата. Доста нежни и елегантни, но пронизващи с мимолетно движение леда, готов да поддаде от досега им. С всяко повторение пукнатината се разширява, докато един последен напън не пропука тънкия сивеещ слой.…

Още

Follow My Blog

Get new content delivered directly to your inbox.

%d блогъра харесват това: