Бургас и морето

Тази нощ се събуждам на плажа,a край мене е морската шири един дъх на сол и на радостсе пропива в лазурен всемир. Тази нощ ме пробуждат пак чайките,грачещи мисли по скрити ъгли,гъкнещи звуци красиво-гротескни,звуци, пропити със летни лъжи. Тази нощ се пробуждам по пясъка,мечтано кристален и адски горещ,та дори след хилядата тласъцие един голям, лудПродължете с четенето на „Бургас и морето“

Илюзии

Имам нуждатада съм вътрев илюзиитеи да ме няма наяве и насън.Да поискам да спра някаквреметои да се ударя в бетонна стена. Защото там някъденякаксище изплуват мъгливи лицаи ще се скрият зад моите споменив илюзорно зелена трева. Сред тревата са паркови помени –двойка красиви лица– тебе и мене и същатасъщата позната тъга. Тъгата по летните залезикрайПродължете с четенето на „Илюзии“

Да обичаш на инат

– За какво ти е притрябвала? Стара дървена кутия, нищо повече. Безполезна е. Филип стоеше на прага, облегнал се на входната врата и вперил поглед в Катя. Катя, която едно време, някога отдавна, събираше всяка непотребна вещ, попаднала пред погледа ѝ. Сега беше Катя, която изхвърляше абсолютно всичко ненужно. Всички пазени стари дрехи, които хващахаПродължете с четенето на „Да обичаш на инат“

Декември съм

Декември съм. И зъзна пред вратата.Две сенки чужди спомени рисуват.След мрака са останали листата,последен снежен валс да изтанцуват. Притихвам. Чувам магистралите,а аз далече пиша своя приказка.По клоните заграчват гарвани.Те вече са приели мойта истина: Декември съм. А вън е още есен.Цветът във всеки ъгъл се шарее.Но лед ще стори път на мойта песен.Лъч в зименПродължете с четенето на „Декември съм“