Опус номер 9

Тази нощ се събуждам на плажа,
a край мене е морската шир
и един дъх на сол и на радост
се пропива в лазурен всемир.

Тази нощ ме пробудиха чайките,
грачещи мисли по скрити ъгли,
гъкнещи звуци красиво-гротескни,
звуци, пропити със летни лъжи.

Тази нощ се събуждам сред пясъка,
мечтано кристален и адски горещ,
че дори след хилядата тласъка
остава големия летен палеж.

Тази нощ се пробуждам от ехото
на стотици кънтящи вълни,
но до мен е трептенето вечното
на безмерната истинска шир.

Тази нощ се събуждам до тебе
и любов е морето, море от любов
и в един океан от не-време
само за тебе е всеки мой зов.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: